Читалището на село Миндя
За село Миндя
Откак има държави, които воюват помежду си - и при всички
положения от римско време - на мястото на Миндя (Долната
махала) винаги е имало поселище. Причината е, че при всяка
война от това място се охранява проход Боаза към Елена и
оттам - проход Вратник към Сливен и Южна България. За
последен път гарнизон зимува в Миндя по време на Руско-турската освободителна война. Руското подразделение,
охраняващо прохода от Миндя, се ръководи от Великия княз
Александър, братовчед на Император Александър Освободител.
От онази зима датира и масовото навлизане на името
"Александър" в региона. Пазенето на прохода отново става
важно на 4 февруари 1997 година, когато трасето Миндя-Елена-Вратник остава единственият път, свързващ севера
и юга. Когато ТИРовете потеглят по този път, миндювчани
изграждат барикада и блокират пътя. Няколко часа по-късно
БСП отказва мандат за формиране на правителство. Сегашният
вариант на селото датира от края на 18-ти век, когато е
възстановено от преселници от съседно Капиново, както и от
еленските високопланински махали. Името Миндя е заварено от
тях и е с векове по-старо. Водещата хипотеза за произхода на
името е татарското "мин дя" (еквивалент на турското ben de),
което ще рече "аз самият", както и "моето, на мен". Околните
села смятат миндювчани за албански преселници по корен.
Основното съперничество е със съседното село Златарица
(обявено за град през 1971 година), чиято кръчма и воденица
са национализирани от миндювски комунисти през 1947 година.
До края на 1940те години Миндя е в Еленска околия, понястоящем - в община Велико Търново. В първите години на
21-ви век Миндя става известно като "английското село"
поради масовото заселване на англичани. Селото е основен
герой в романа "Иван Кондарев" на еленчанина Емилиян Станев
и мястото, където в началото на 1970те години е сниман
едноименният филм със Стефан Данаилов.
Архитектурата е българска-възрожденска, предимно от периода
1850-1900, осъвременявана между двете световни войни с
артикулирани фасади. Двадесетина къщи са в стил "Моравия" от
1920-те години. Тази мода е пренесена от мигриращи миндювски
градинари, работещи на територията на Австро-Унгарската
империя.