МИНДЯ

Откак има държави, които воюват помежду си - и при всички положения от римско време - на мястото на Миндя (Долната махала) винаги е имало поселище. Причината е, че при всяка война от това място се охранява проход Боаза към Елена и оттам - проход Вратник към Сливен и Южна България. За последен път гарнизон зимува в Миндя по време на Руско-турската освободителна война. Руското подразделение, охраняващо прохода от Миндя, се ръководи от Великия княз Александър, братовчед на Император Александър Освободител. От онази зима датира и масовото навлизане на името "Александър" в региона. Пазенето на прохода отново става важно на 4 февруари 1997 година, когато трасето Миндя-Елена-Вратник остава единственият път, свързващ севера и юга. Когато ТИРовете потеглят по този път, миндювчани изграждат барикада и блокират пътя. Няколко часа по-късно БСП отказва мандат за формиране на правителство. Сегашният вариант на селото датира от края на 18-ти век, когато е възстановено от преселници от съседно Капиново, както и от еленските високопланински махали. Името Миндя е заварено от тях и е с векове по-старо. Водещата хипотеза за произхода на името е татарското "мин дя" (еквивалент на турското ben de), което ще рече "аз самият", както и "моето, на мен". Околните села смятат миндювчани за албански преселници по корен. Основното съперничество е със съседното село Златарица (обявено за град през 1971 година), чиято кръчма и воденица са национализирани от миндювски комунисти през 1947 година. До края на 1940те години Миндя е в Еленска околия, понястоящем - в община Велико Търново. В първите години на 21-ви век Миндя става известно като "английското село" поради масовото заселване на англичани. Селото е основен герой в романа "Иван Кондарев" на еленчанина Емилиян Станев и мястото, където в началото на 1970те години е сниман едноименният филм със Стефан Данаилов.
Архитектурата е българска-възрожденска, предимно от периода 1850-1900, осъвременявана между двете световни войни с артикулирани фасади. Двадесетина къщи са в стил "Моравия" от 1920-те години. Тази мода е пренесена от мигриращи миндювски градинари, работещи на територията на Австро-Унгарската империя.